Monthly Archives: March 2014

Вие сте отвлечени!

 

Представете си, че живеете в рая – сини небеса, лазурни води, копринен въздух и коктейли. Самият Господ Бог живвее през две къщи – седи си сам на верандата с поглед зареян в безкрая.

Ако се опитвате да бъдете художник на място като това, можете разбира се да изобразявате света около вас до насита – залези, кокосови орехи и красиви хора колкото си поискаш. Или пък, може да решите да го погледнете през очите на Господ – как ли изглежда днешният свят от неговата гледна точка?

Работите обединени в серията Отвличане, целят да ви отведат в друго измерение откъдето светът изглежда като възел от антропоморфни или индустриални форми, плуващ безцелно в пространството, където мигновението от един кадър до друг може да се бъде разликата между съществуване и несъществуване.

Отвличане се стреми да внуши идеята, че докато светът е залутан в политически, материални и лични дрязги, планетата се доближава със застрашителна скорост до края на ресурсите си, с това че ние, при всичките си имущества, амбиции, страсти и усложнения сме не повече от прашинка в окото на Създателя, едно негово мигновение. Отвличане е призив към човешката раса да захвърли плиткоумието си и да преразгледа основните си стойности от космическа перспектива.

Моего творчество е повлияно от дългата традиция на експресивна фигуративна живпис свързана с  Микеланджело, Караваджо, Жерико и Лусиен Фройд. Образността в моите картини е декларативна, налагаща се, даже агресивна – не покана за тих размисъл, а насилствено отвличане там, където можем само да гледаме реалността в очите, онази точка във времето и пространтвото в която няма как извърнем поглед  встрани, защото встрани вече не съществува.

Произведението, което виждате тук е диптих и се нарича Второ Пришествие. То изобразява два последователни момента във времето, които за човечеството могат да изглеждат като две столетия, но за Бог са въпрос на едно мигване с очи.

Ако виждате още нещо в моля споделете – мислите си, всеки отговор е правилен.

You are Being Abducted!

 

Imagine that you live in paradise – blue skies, azure waters, silky air and mojitos.  God’s own residence is just across the canal from you, so to speak. You can see him often sitting alone on his porch, staring at the distance.

If you are trying to be an artist in a place like this, you can choose to paint the world around you, of course – sunsets, coconuts, beautiful people. Or you can choose to look at it from a Heavenly vantage point – through the eyes of its creator.

The paintings in the Abduction series have been conceived as a  journey to a different dimension from where the world is seen like an entanglement of anthropomorphic or manmade shapes floating aimlessly in the void, where the time to move the eye from one frame to the next can be the difference between being and not being.

It is concerned with the idea that while humanity is absorbed in political, material and interpersonal squabbles, the planet is coming perilously close to the limit of its resources. That we, with all our possessions, ambitions, passions and complications, are nothing more than a grain of dust, a blink in god’s eye. It is an appeal to shift from our small minded point of view and re-define our values from a cosmic perspective.

My work is influenced by a tradition of expressive figurative painting starting from Michelangelo, to Caravaggio, Gericault and Lucien Freud.  I am seeking to create images which are imposing, imperative, even aggressive – this is not an invitation to quiet contemplation, but abduction to a place where the only option is to face reality, the point in space and time, where we cannot look the other way, as there is no other way to look.

The piece that you see here is titled Kingdom Come and reflects two moments in time, which for the human race may be separated by centuries, but are just a blink in God’s eye.

If you see something else, please let me know – there is no right or wrong here.

Помниш ли, помниш ли …

Днес искам да ви разкажа за една картина, вдъхновена от стихотворение на Дебелянов – един от големите български поети, чиято стихосбирка е винаги с мен, където и да ме завее вятъра по света. Ако четете тези редове, най-вероятно сте изучавали поезията на Дебелянов в училище по време на „горния курс“, когато акълът ви, както и моя, е бил в рок музика, момчета/момичета, и как да си намеря оригинални дънки.

По него време аз изобщо не разбирах Дебелянов и се чудех какво толкова има в тези старомодно меланхолични, по мое мнение тогава, монотонни стихотворения. Днес обече съм благодарна за прозорливостта на образователната система – аз трябваше науча за Дебелянов в младостта си, за да мога да го преоткрия и разбера един ден, когато съм на възраст далеч по-напреднала от възрастта, на която той умира. И сто години след това. Кара човек да се замисли, нали?

Картината, както и стихотворението е озаглавена Помниш ли… Ако не си спомняте стихотворението съвсем добре, прочетете го пак ето тук.  Прочетете го бавно, даже два пъти ако искате.

На пръв поглед, и както заглавието подсказва, това стихотворение е за спомени от детството и младостта. Задълбаете малко повече, ще откриете че всъщност става дума за загубена невинност, за небратимия ход на времето, за тайни копнежи, съмнения и разкаяния – а оттам и много други неща,  само ваши си, които аз сигурно не знам.

Със своя финес, дълбочина, наситеност и музикалност, Дебеляновата поезия не разказва истории, а събужда противоречиви и сложни чувства, които не могат да се назоват с прости думи. Дори и за мен, в този свят на екрани и електронни взаимоотношения, живееща насред океана, на светлинни години от белоцветните вишни, тези стихове са врата към тиха обител, към зоната на здрача където спомен и подсъзнание се сливат в едно. При ето такова отклонение се роди моята  картина.

Уви, екрана не може да предаде присъствието на оригинала, с неговия мащаб, текстура и истински цветове, но се надявам, че ако се разходите бавно с очи из картината, ще усетите това, което искам да кажа – на вас и на Дебелянов, 100 години по късно.

DSCF5688 copyПомниш ли … 2011, Масло, 110 х 90 см

(кликни за да увеличиш)

Следва – Станка Пенчева и безкрайния момент на транформация

Моля абонирайте се, за да получавате известия за следващите издания на този блог.

Три истории една в друга

Тези три истории започват от една рисунка, в която се влюбих от пръв поглед, озаглавена Гошо Говедаря.

Вижте колко е обикновена, ако не и малко детинска.  Какво толкова?

Гошо Говедаря

Източник: Фондация Прегърни Ме

Първата история – Рисунката

Ето  ви го Гошо с неговото стадо, малко оръфан, със закърпени панталони и галоши, стои и се любува на стадото си със загадъчната полуусмивка на Мона Лиза.

Черната къдрава коса и формата на носа подсказват, че той е навярно ром, което пасва на провесията му – едва ли привлекателна за българите, които в голямата си част се смятат за нещо повече.

Човек не знае как да тълкува изражението на Гошо – сякаш вслушан напрегнато в нещо, но пък иначе някак си доволен. Както и да го погледнеш, Гошо е човек, който си тежи на мястото си, хванал гегата с всичкия авторитет на света.

Сега погледнете кравите. Ако ви накарам да нарисувате крава, вие сигурно ще я представите в профил – като на рисунката по долу?

Cow drawing

(Източник: howtodrawanimals.net)

Лесно е и със сигурност си прилича на крава. Но тук художникът е избрал къде-къде по трудния вариант да нарисува кравите в лице.  Неговите крави са обърнати към Теб. Нещо повече, една от тях те гледа право в очите – И СЕ УСМИХВА! Извисена над останалите, и балансирана само от една която пасе с наведена глава, усмихнатата крава е центъра на композицята. Кравата зад Гошо пък, обърната с лице към него, ближе ръката му с  какво друго освен … кравешко благоговение. Как умело художникът е загатнал ливадата – само с няколко стръкчета пред пасящата крава, но някакси знаем, че навсякъде е трева. И вижте как всяка една от кравите има свой характер – съмнява ли се някой, че Гошо може да разкаже историята на всяка една, като че ли са му деца. Накрая, забележете как цялата сцена трепти от движение – бръмчащите мухи, разгонвани от веещите се опашки,  ритъма на форми и повърхности.

Тази рисунка ме развълнува с  обичта и простичката радост от живата, които бликат от нея, тънката психология на сцената и находчивия художествен изказ. Това е със сигурност рисунка по памет – непринудена и искрена.

Помислете само какъв талант, каква чувствителност се изисква, за да се създаде, каква оригиналост. На кого би дошло на ум да избере Гошо Говедаря за сюжет на художествена творба – но да съумее чрез това да изкаже всичко за най-важните неща в живота?

Втората история  – Художникът

Казва се Анио и въпреки че родителите му са живи, е израстнал в дом за деца – най-проблематичния в района на София. Има брат, осиновен от чужденци. Анио все още учи, макар че по възраст трябва да е завършил преди 3 години и ако завърши (да, ако) той ще бъде от първият от питомците на дома успял да получи средно образование за  последните 15 години.

По талант, аз нареждам Анио до Кийт Харинг и Жан Мишел Баския. Дали ще има късмета и упорството, нужни за реализацията на този талант, не знам. Но съм убедена, че за цял живот той ще има за убежище изкуството си, когато всичко останало му дойде в повече.

Това е тя историята на Анио – незавършена.

Третата история – Милена

Милена е моя приятелка и основателка на фондация „Прегърни ме“, която организира творчески занимания за деца в неравностойно социално положение. Милена започна фондацията сама и от нищо. В момента ръководи мрежа от творци, които занимават децата с изобразително и приложно изкуство, музика, литература и театър, организира им морски почивки  като на деца от средни български семейства, и какво ли още не… Някои от порастналите понастоящем работят с по-малките.

„Прегърни ме“ дава на децата достойнство,  самочувствие и вяра – нещата които ги правят човеци. Милена неуморно пропагандира, набира средства, организира, създава контакти. И напук на всичко, успява да се сбори с огромните трудности, които положението в България, най-бедната страна в източна Европа, изпречва пред нея.

Това е Милена:

IMG_2955

Анио е едно от Миленините деца.

Ето как тези три истории, които вие тъкмо прочетохте си вървят –  една в друга.

Ако искате да видите какво правят децата от “Прегърни ме”, харесайте тази страница на Фейсбук –

Excited like a school girl!

My first participation in Miami with my new gallery Curator’s Voice Art  Projects opens next Saturday – March 8th. On April 5th I will have my very own Artist Talk there too.

CVAP is a gallery in the heart of Wynwood, Miami’s main art district, managed by Dr. Milagros Bello, a distinguished curator, educator and art critic. Having the endorsement of someone of her stature is more than I had ever hoped for.  I will be showing work from my new Abduction series, which is ongoing and never exhibited before. You can have a glimpse here with more to come in my future blog posts, when I will talk about the concept behind Abduction and each piece individually.

My Mama has told me not to brag, but this time I will make and exception 😉

Parallels_postcard2