Три истории една в друга

Тези три истории започват от една рисунка, в която се влюбих от пръв поглед, озаглавена Гошо Говедаря.

Вижте колко е обикновена, ако не и малко детинска.  Какво толкова?

Гошо Говедаря

Източник: Фондация Прегърни Ме

Първата история – Рисунката

Ето  ви го Гошо с неговото стадо, малко оръфан, със закърпени панталони и галоши, стои и се любува на стадото си със загадъчната полуусмивка на Мона Лиза.

Черната къдрава коса и формата на носа подсказват, че той е навярно ром, което пасва на провесията му – едва ли привлекателна за българите, които в голямата си част се смятат за нещо повече.

Човек не знае как да тълкува изражението на Гошо – сякаш вслушан напрегнато в нещо, но пък иначе някак си доволен. Както и да го погледнеш, Гошо е човек, който си тежи на мястото си, хванал гегата с всичкия авторитет на света.

Сега погледнете кравите. Ако ви накарам да нарисувате крава, вие сигурно ще я представите в профил – като на рисунката по долу?

Cow drawing

(Източник: howtodrawanimals.net)

Лесно е и със сигурност си прилича на крава. Но тук художникът е избрал къде-къде по трудния вариант да нарисува кравите в лице.  Неговите крави са обърнати към Теб. Нещо повече, една от тях те гледа право в очите – И СЕ УСМИХВА! Извисена над останалите, и балансирана само от една която пасе с наведена глава, усмихнатата крава е центъра на композицята. Кравата зад Гошо пък, обърната с лице към него, ближе ръката му с  какво друго освен … кравешко благоговение. Как умело художникът е загатнал ливадата – само с няколко стръкчета пред пасящата крава, но някакси знаем, че навсякъде е трева. И вижте как всяка една от кравите има свой характер – съмнява ли се някой, че Гошо може да разкаже историята на всяка една, като че ли са му деца. Накрая, забележете как цялата сцена трепти от движение – бръмчащите мухи, разгонвани от веещите се опашки,  ритъма на форми и повърхности.

Тази рисунка ме развълнува с  обичта и простичката радост от живата, които бликат от нея, тънката психология на сцената и находчивия художествен изказ. Това е със сигурност рисунка по памет – непринудена и искрена.

Помислете само какъв талант, каква чувствителност се изисква, за да се създаде, каква оригиналост. На кого би дошло на ум да избере Гошо Говедаря за сюжет на художествена творба – но да съумее чрез това да изкаже всичко за най-важните неща в живота?

Втората история  – Художникът

Казва се Анио и въпреки че родителите му са живи, е израстнал в дом за деца – най-проблематичния в района на София. Има брат, осиновен от чужденци. Анио все още учи, макар че по възраст трябва да е завършил преди 3 години и ако завърши (да, ако) той ще бъде от първият от питомците на дома успял да получи средно образование за  последните 15 години.

По талант, аз нареждам Анио до Кийт Харинг и Жан Мишел Баския. Дали ще има късмета и упорството, нужни за реализацията на този талант, не знам. Но съм убедена, че за цял живот той ще има за убежище изкуството си, когато всичко останало му дойде в повече.

Това е тя историята на Анио – незавършена.

Третата история – Милена

Милена е моя приятелка и основателка на фондация „Прегърни ме“, която организира творчески занимания за деца в неравностойно социално положение. Милена започна фондацията сама и от нищо. В момента ръководи мрежа от творци, които занимават децата с изобразително и приложно изкуство, музика, литература и театър, организира им морски почивки  като на деца от средни български семейства, и какво ли още не… Някои от порастналите понастоящем работят с по-малките.

„Прегърни ме“ дава на децата достойнство,  самочувствие и вяра – нещата които ги правят човеци. Милена неуморно пропагандира, набира средства, организира, създава контакти. И напук на всичко, успява да се сбори с огромните трудности, които положението в България, най-бедната страна в източна Европа, изпречва пред нея.

Това е Милена:

IMG_2955

Анио е едно от Миленините деца.

Ето как тези три истории, които вие тъкмо прочетохте си вървят –  една в друга.

Ако искате да видите какво правят децата от “Прегърни ме”, харесайте тази страница на Фейсбук –

Advertisements

One thought on “Три истории една в друга

  1. Del Foxton

    GOOD MORNING
    missing you…hope you and Philip are well
    All is good here – busy busy with guest coming going coming
    We are updating our kitchen and have had construction quotes all week
    The designer who worked on our original plans is coming Monday and Tuesday to help with ideas for the update…so I will not be able to make Tuesday’s session
    But
    What have you been up to…I did look on Facebook at the photos of your exhibition – would love to read the artist statement for your work…did you do one or individual statements?
    Are you off to the jazz tonite? We have Bill’s golf party – too bad both on same evening
    Big hugs
    Del

    I remember there is a story for these cows
    Right?

    Sent from
    Del Foxton
    http://www.delfoxton.com
    LinkedIn/Facebook: Del Foxton
    242 353 4333/242 727 4333

    >

    Reply

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s