Помниш ли, помниш ли …

Днес искам да ви разкажа за една картина, вдъхновена от стихотворение на Дебелянов – един от големите български поети, чиято стихосбирка е винаги с мен, където и да ме завее вятъра по света. Ако четете тези редове, най-вероятно сте изучавали поезията на Дебелянов в училище по време на „горния курс“, когато акълът ви, както и моя, е бил в рок музика, момчета/момичета, и как да си намеря оригинални дънки.

По него време аз изобщо не разбирах Дебелянов и се чудех какво толкова има в тези старомодно меланхолични, по мое мнение тогава, монотонни стихотворения. Днес обече съм благодарна за прозорливостта на образователната система – аз трябваше науча за Дебелянов в младостта си, за да мога да го преоткрия и разбера един ден, когато съм на възраст далеч по-напреднала от възрастта, на която той умира. И сто години след това. Кара човек да се замисли, нали?

Картината, както и стихотворението е озаглавена Помниш ли… Ако не си спомняте стихотворението съвсем добре, прочетете го пак ето тук.  Прочетете го бавно, даже два пъти ако искате.

На пръв поглед, и както заглавието подсказва, това стихотворение е за спомени от детството и младостта. Задълбаете малко повече, ще откриете че всъщност става дума за загубена невинност, за небратимия ход на времето, за тайни копнежи, съмнения и разкаяния – а оттам и много други неща,  само ваши си, които аз сигурно не знам.

Със своя финес, дълбочина, наситеност и музикалност, Дебеляновата поезия не разказва истории, а събужда противоречиви и сложни чувства, които не могат да се назоват с прости думи. Дори и за мен, в този свят на екрани и електронни взаимоотношения, живееща насред океана, на светлинни години от белоцветните вишни, тези стихове са врата към тиха обител, към зоната на здрача където спомен и подсъзнание се сливат в едно. При ето такова отклонение се роди моята  картина.

Уви, екрана не може да предаде присъствието на оригинала, с неговия мащаб, текстура и истински цветове, но се надявам, че ако се разходите бавно с очи из картината, ще усетите това, което искам да кажа – на вас и на Дебелянов, 100 години по късно.

DSCF5688 copyПомниш ли … 2011, Масло, 110 х 90 см

(кликни за да увеличиш)

Следва – Станка Пенчева и безкрайния момент на транформация

Моля абонирайте се, за да получавате известия за следващите издания на този блог.

Advertisements

One thought on “Помниш ли, помниш ли …

  1. Del Foxton

    Thanks for the phone call this morning Boryana
    YOUR ocean is in motion…congrats
    Would love to read your artist statement for your work
    Working on mine
    But would appreciate reading your delicious words
    Hope you are having a great day

    Sent from
    Del Foxton
    http://www.delfoxton.com
    LinkedIn/Facebook: Del Foxton
    242 353 4333/242 727 4333

    >

    Reply

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s