Кошмарът на Дядовата ръкавичка

Дядовата ръкавичка

Кой не знае Дядовата ръкавичка? Изразът е влязъл в българския език като нарицателно за малко пространство, приютило много хора, на които им е хубаво да са заедно. Кой не си спомня Мишчица Гризана или Заю Баю Средногорски, скрит от лоши думи хорски? Любимият, любимият на всички Елин Пелин, писател със статус на светец за повечето българи.

Така. След повече от 50 години, блуждаейки из Интернет, попадам на Дядовата ръкавичка на YouTube, и я изглеждам с размекнато сърце – докато стигам до развръзката, която явно съм забравила. Моля ви, изгледайте приказката пак.

Какво се оказва? Добрият старец се връща да търси ръкавичката, в която са се приютили горските животни едно по едно, приемайки всеки следващ пришълец с думите: “Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина.” Когато я открива, той хваща тоягата и не само прогонва нищо неподозиращите и безобидни натрапници. Той ги ИЗБИВА, натоварва мъртвите им тела на каруцата и се прибира у дома доволен и щастлив.

A-shocked-Baby-2_full

Аз съм в потрес.

Каква трябва да е поуката от тази приказка? Забележете, традиционно “добрите” животни приемат безрезервно своите събратя, включително и “лошите”. Елин Пелин дава ясно да се разбере, че Лисана е притворна хитруша, а Кумчо Вълчо е страшен и кръвожаден – каквито си ги знаем.  Въпреки това, в дядовата ръкавичка всички са добре дошли, там е топло и уютно. Отношението на автора към сцената в ръкавичката и нейният символизъм са повече от ясни. В следващата сцена обаче няма нищо символично – при вида на дивите животни, ловният инстинкт на човека се задействува и той започва да убива. Забележете, дядото дори не се чувствува заплашен. За разлика от ловецът в Червената Шапчица, жестоката развръзка не е възмездие. Ако “лошият вълк” е изял бабата и Червената Шапчица служейки си с коварство, какво лошо са направили Мишчица Гризана, Заю Баю Средногорски, Лиса, Вълчо и Меца?

Повратът е пълен. В момента, в който дядо грабва тоягата, тази история престава да бъде детска приказка, където животните говорят и правят човешки неща. Символизмът е заменен с приземяване, груба реалност – поднесени с невъзмутим тон.

И това е, което не проумявам. В приказката не се долавя дори и следа от осъдителност по отношение на жестоките действия на дядото. Означава ли това, че те се ползуват с моралната подкрепа на автора? И ако е така, каква е логиката? Че човекът е господар на останалите същества и е в реда на нещата да ги избива просто така? Или че тези, които се настаняват в чужда собственост без позволение заслужават да бъдат избити?

Казвам ви, че съм в потрес. Аз съм израстнала с тази приказка. Какви ли други ужасии са оформяли съзнанието ми? Усещането е като да открия, че при раждането си съм била подмена с някой друг, че аз не съм тази, която си мисля.

Това ли се е считало за нормално по времето на Елин Пелин – не само нормално, но и поучително за детските умове?  Или чрез това безкритично противопоставяне на морални категории той се е опитвал да изкаже някакво горчиво прозрение за човешката природа.  Ако е така, изборът на жанр,  за мен е повече от непонятен. Мрак и песимизъм – в приказка на Елин Пелин?!

Аз съм наистина поразена и объркана. Единственото ми успокоение е, че детския ми ум е избрал да забрави ужасния финал на приказката, а да запомни за винаги Дядовата ръкавичка и нейната топлина. Надявам се.

Какво мислите вие?

 

 

Advertisements

One thought on “Кошмарът на Дядовата ръкавичка

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s