Tag Archives: България

Помниш ли, помниш ли …

Днес искам да ви разкажа за една картина, вдъхновена от стихотворение на Дебелянов – един от големите български поети, чиято стихосбирка е винаги с мен, където и да ме завее вятъра по света. Ако четете тези редове, най-вероятно сте изучавали поезията на Дебелянов в училище по време на „горния курс“, когато акълът ви, както и моя, е бил в рок музика, момчета/момичета, и как да си намеря оригинални дънки.

По него време аз изобщо не разбирах Дебелянов и се чудех какво толкова има в тези старомодно меланхолични, по мое мнение тогава, монотонни стихотворения. Днес обече съм благодарна за прозорливостта на образователната система – аз трябваше науча за Дебелянов в младостта си, за да мога да го преоткрия и разбера един ден, когато съм на възраст далеч по-напреднала от възрастта, на която той умира. И сто години след това. Кара човек да се замисли, нали?

Картината, както и стихотворението е озаглавена Помниш ли… Ако не си спомняте стихотворението съвсем добре, прочетете го пак ето тук.  Прочетете го бавно, даже два пъти ако искате.

На пръв поглед, и както заглавието подсказва, това стихотворение е за спомени от детството и младостта. Задълбаете малко повече, ще откриете че всъщност става дума за загубена невинност, за небратимия ход на времето, за тайни копнежи, съмнения и разкаяния – а оттам и много други неща,  само ваши си, които аз сигурно не знам.

Със своя финес, дълбочина, наситеност и музикалност, Дебеляновата поезия не разказва истории, а събужда противоречиви и сложни чувства, които не могат да се назоват с прости думи. Дори и за мен, в този свят на екрани и електронни взаимоотношения, живееща насред океана, на светлинни години от белоцветните вишни, тези стихове са врата към тиха обител, към зоната на здрача където спомен и подсъзнание се сливат в едно. При ето такова отклонение се роди моята  картина.

Уви, екрана не може да предаде присъствието на оригинала, с неговия мащаб, текстура и истински цветове, но се надявам, че ако се разходите бавно с очи из картината, ще усетите това, което искам да кажа – на вас и на Дебелянов, 100 години по късно.

DSCF5688 copyПомниш ли … 2011, Масло, 110 х 90 см

(кликни за да увеличиш)

Следва – Станка Пенчева и безкрайния момент на транформация

Моля абонирайте се, за да получавате известия за следващите издания на този блог.

Три истории една в друга

Тези три истории започват от една рисунка, в която се влюбих от пръв поглед, озаглавена Гошо Говедаря.

Вижте колко е обикновена, ако не и малко детинска.  Какво толкова?

Гошо Говедаря

Източник: Фондация Прегърни Ме

Първата история – Рисунката

Ето  ви го Гошо с неговото стадо, малко оръфан, със закърпени панталони и галоши, стои и се любува на стадото си със загадъчната полуусмивка на Мона Лиза.

Черната къдрава коса и формата на носа подсказват, че той е навярно ром, което пасва на провесията му – едва ли привлекателна за българите, които в голямата си част се смятат за нещо повече.

Човек не знае как да тълкува изражението на Гошо – сякаш вслушан напрегнато в нещо, но пък иначе някак си доволен. Както и да го погледнеш, Гошо е човек, който си тежи на мястото си, хванал гегата с всичкия авторитет на света.

Сега погледнете кравите. Ако ви накарам да нарисувате крава, вие сигурно ще я представите в профил – като на рисунката по долу?

Cow drawing

(Източник: howtodrawanimals.net)

Лесно е и със сигурност си прилича на крава. Но тук художникът е избрал къде-къде по трудния вариант да нарисува кравите в лице.  Неговите крави са обърнати към Теб. Нещо повече, една от тях те гледа право в очите – И СЕ УСМИХВА! Извисена над останалите, и балансирана само от една която пасе с наведена глава, усмихнатата крава е центъра на композицята. Кравата зад Гошо пък, обърната с лице към него, ближе ръката му с  какво друго освен … кравешко благоговение. Как умело художникът е загатнал ливадата – само с няколко стръкчета пред пасящата крава, но някакси знаем, че навсякъде е трева. И вижте как всяка една от кравите има свой характер – съмнява ли се някой, че Гошо може да разкаже историята на всяка една, като че ли са му деца. Накрая, забележете как цялата сцена трепти от движение – бръмчащите мухи, разгонвани от веещите се опашки,  ритъма на форми и повърхности.

Тази рисунка ме развълнува с  обичта и простичката радост от живата, които бликат от нея, тънката психология на сцената и находчивия художествен изказ. Това е със сигурност рисунка по памет – непринудена и искрена.

Помислете само какъв талант, каква чувствителност се изисква, за да се създаде, каква оригиналост. На кого би дошло на ум да избере Гошо Говедаря за сюжет на художествена творба – но да съумее чрез това да изкаже всичко за най-важните неща в живота?

Втората история  – Художникът

Казва се Анио и въпреки че родителите му са живи, е израстнал в дом за деца – най-проблематичния в района на София. Има брат, осиновен от чужденци. Анио все още учи, макар че по възраст трябва да е завършил преди 3 години и ако завърши (да, ако) той ще бъде от първият от питомците на дома успял да получи средно образование за  последните 15 години.

По талант, аз нареждам Анио до Кийт Харинг и Жан Мишел Баския. Дали ще има късмета и упорството, нужни за реализацията на този талант, не знам. Но съм убедена, че за цял живот той ще има за убежище изкуството си, когато всичко останало му дойде в повече.

Това е тя историята на Анио – незавършена.

Третата история – Милена

Милена е моя приятелка и основателка на фондация „Прегърни ме“, която организира творчески занимания за деца в неравностойно социално положение. Милена започна фондацията сама и от нищо. В момента ръководи мрежа от творци, които занимават децата с изобразително и приложно изкуство, музика, литература и театър, организира им морски почивки  като на деца от средни български семейства, и какво ли още не… Някои от порастналите понастоящем работят с по-малките.

„Прегърни ме“ дава на децата достойнство,  самочувствие и вяра – нещата които ги правят човеци. Милена неуморно пропагандира, набира средства, организира, създава контакти. И напук на всичко, успява да се сбори с огромните трудности, които положението в България, най-бедната страна в източна Европа, изпречва пред нея.

Това е Милена:

IMG_2955

Анио е едно от Миленините деца.

Ето как тези три истории, които вие тъкмо прочетохте си вървят –  една в друга.

Ако искате да видите какво правят децата от “Прегърни ме”, харесайте тази страница на Фейсбук –