Tag Archives: живопис

Вие сте отвлечени!

 

Представете си, че живеете в рая – сини небеса, лазурни води, копринен въздух и коктейли. Самият Господ Бог живвее през две къщи – седи си сам на верандата с поглед зареян в безкрая.

Ако се опитвате да бъдете художник на място като това, можете разбира се да изобразявате света около вас до насита – залези, кокосови орехи и красиви хора колкото си поискаш. Или пък, може да решите да го погледнете през очите на Господ – как ли изглежда днешният свят от неговата гледна точка?

Работите обединени в серията Отвличане, целят да ви отведат в друго измерение откъдето светът изглежда като възел от антропоморфни или индустриални форми, плуващ безцелно в пространството, където мигновението от един кадър до друг може да се бъде разликата между съществуване и несъществуване.

Отвличане се стреми да внуши идеята, че докато светът е залутан в политически, материални и лични дрязги, планетата се доближава със застрашителна скорост до края на ресурсите си, с това че ние, при всичките си имущества, амбиции, страсти и усложнения сме не повече от прашинка в окото на Създателя, едно негово мигновение. Отвличане е призив към човешката раса да захвърли плиткоумието си и да преразгледа основните си стойности от космическа перспектива.

Моего творчество е повлияно от дългата традиция на експресивна фигуративна живпис свързана с  Микеланджело, Караваджо, Жерико и Лусиен Фройд. Образността в моите картини е декларативна, налагаща се, даже агресивна – не покана за тих размисъл, а насилствено отвличане там, където можем само да гледаме реалността в очите, онази точка във времето и пространтвото в която няма как извърнем поглед  встрани, защото встрани вече не съществува.

Произведението, което виждате тук е диптих и се нарича Второ Пришествие. То изобразява два последователни момента във времето, които за човечеството могат да изглеждат като две столетия, но за Бог са въпрос на едно мигване с очи.

Ако виждате още нещо в моля споделете – мислите си, всеки отговор е правилен.

Помниш ли, помниш ли …

Днес искам да ви разкажа за една картина, вдъхновена от стихотворение на Дебелянов – един от големите български поети, чиято стихосбирка е винаги с мен, където и да ме завее вятъра по света. Ако четете тези редове, най-вероятно сте изучавали поезията на Дебелянов в училище по време на „горния курс“, когато акълът ви, както и моя, е бил в рок музика, момчета/момичета, и как да си намеря оригинални дънки.

По него време аз изобщо не разбирах Дебелянов и се чудех какво толкова има в тези старомодно меланхолични, по мое мнение тогава, монотонни стихотворения. Днес обече съм благодарна за прозорливостта на образователната система – аз трябваше науча за Дебелянов в младостта си, за да мога да го преоткрия и разбера един ден, когато съм на възраст далеч по-напреднала от възрастта, на която той умира. И сто години след това. Кара човек да се замисли, нали?

Картината, както и стихотворението е озаглавена Помниш ли… Ако не си спомняте стихотворението съвсем добре, прочетете го пак ето тук.  Прочетете го бавно, даже два пъти ако искате.

На пръв поглед, и както заглавието подсказва, това стихотворение е за спомени от детството и младостта. Задълбаете малко повече, ще откриете че всъщност става дума за загубена невинност, за небратимия ход на времето, за тайни копнежи, съмнения и разкаяния – а оттам и много други неща,  само ваши си, които аз сигурно не знам.

Със своя финес, дълбочина, наситеност и музикалност, Дебеляновата поезия не разказва истории, а събужда противоречиви и сложни чувства, които не могат да се назоват с прости думи. Дори и за мен, в този свят на екрани и електронни взаимоотношения, живееща насред океана, на светлинни години от белоцветните вишни, тези стихове са врата към тиха обител, към зоната на здрача където спомен и подсъзнание се сливат в едно. При ето такова отклонение се роди моята  картина.

Уви, екрана не може да предаде присъствието на оригинала, с неговия мащаб, текстура и истински цветове, но се надявам, че ако се разходите бавно с очи из картината, ще усетите това, което искам да кажа – на вас и на Дебелянов, 100 години по късно.

DSCF5688 copyПомниш ли … 2011, Масло, 110 х 90 см

(кликни за да увеличиш)

Следва – Станка Пенчева и безкрайния момент на транформация

Моля абонирайте се, за да получавате известия за следващите издания на този блог.