Tag Archives: символизъм

Помниш ли, помниш ли …

Днес искам да ви разкажа за една картина, вдъхновена от стихотворение на Дебелянов – един от големите български поети, чиято стихосбирка е винаги с мен, където и да ме завее вятъра по света. Ако четете тези редове, най-вероятно сте изучавали поезията на Дебелянов в училище по време на „горния курс“, когато акълът ви, както и моя, е бил в рок музика, момчета/момичета, и как да си намеря оригинални дънки.

По него време аз изобщо не разбирах Дебелянов и се чудех какво толкова има в тези старомодно меланхолични, по мое мнение тогава, монотонни стихотворения. Днес обече съм благодарна за прозорливостта на образователната система – аз трябваше науча за Дебелянов в младостта си, за да мога да го преоткрия и разбера един ден, когато съм на възраст далеч по-напреднала от възрастта, на която той умира. И сто години след това. Кара човек да се замисли, нали?

Картината, както и стихотворението е озаглавена Помниш ли… Ако не си спомняте стихотворението съвсем добре, прочетете го пак ето тук.  Прочетете го бавно, даже два пъти ако искате.

На пръв поглед, и както заглавието подсказва, това стихотворение е за спомени от детството и младостта. Задълбаете малко повече, ще откриете че всъщност става дума за загубена невинност, за небратимия ход на времето, за тайни копнежи, съмнения и разкаяния – а оттам и много други неща,  само ваши си, които аз сигурно не знам.

Със своя финес, дълбочина, наситеност и музикалност, Дебеляновата поезия не разказва истории, а събужда противоречиви и сложни чувства, които не могат да се назоват с прости думи. Дори и за мен, в този свят на екрани и електронни взаимоотношения, живееща насред океана, на светлинни години от белоцветните вишни, тези стихове са врата към тиха обител, към зоната на здрача където спомен и подсъзнание се сливат в едно. При ето такова отклонение се роди моята  картина.

Уви, екрана не може да предаде присъствието на оригинала, с неговия мащаб, текстура и истински цветове, но се надявам, че ако се разходите бавно с очи из картината, ще усетите това, което искам да кажа – на вас и на Дебелянов, 100 години по късно.

DSCF5688 copyПомниш ли … 2011, Масло, 110 х 90 см

(кликни за да увеличиш)

Следва – Станка Пенчева и безкрайния момент на транформация

Моля абонирайте се, за да получавате известия за следващите издания на този блог.